Bulgarian Bible

 

The General Epistle of James

 

Глава 1

 

 

1.

 

Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.

 
 
 

2.

 

Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

 
 
 

3.

 

Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.

 
 
 

4.

 

Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

 
 
 

5.

 

Затова Христос, като влиза в света, казва: – "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

 
 
 

6.

 

Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.

 
 
 

7.

 

Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже".

 
 
 

8.

 

Като казва първо: " Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),

 
 
 

9.

 

после казва: " Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.

 
 
 

10.

 

С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги.

 
 
 

11.

 

И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

 
 
 

12.

 

но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.

 
 
 

13.

 

та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

 
 
 

14.

 

Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

 
 
 

15.

 

А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: –

 
 
 

16.

 

"Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:

 
 
 

17.

 

"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

 
 
 

18.

 

А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.

 
 
 

19.

 

И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

 
 
 

20.

 

през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

 
 
 

21.

 

и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

 
 
 

22.

 

нека пристъпваме с искрено сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест ( Или: Поръсена от нечиста съвест ) и с тяло измито в чиста вода;

 
 
 

23.

 

нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

 
 
 

24.

 

и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

 
 
 

25.

 

като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

 
 
 

26.

 

Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

 
 
 

27.

 

но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

 
 
 

28.

 

Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;

 
 
 

29.

 

тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

 
 
 

30.

 

Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

 
 
 

31.

 

Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

 
 
 

32.

 

Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

 
 
 

33.

 

кога опозорявани с хули и оскръбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

 
 
 

34.

 

Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

 
 
 

35.

 

И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

 
 
 

36.

 

Защото ви е нуждно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

 
 
 

37.

 

"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

 
 
 

38.

 

А който е праведен пред Мене ( Гръцки: Моя праведник ), ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

 
 
 

39.

 

Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

 
 
 

James 2

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com