The Second Epistle of Paul to the Corinthians

 

Глава 1

 

 

1.

 

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

 
 
 

2.

 

И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

 
 
 

3.

 

И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

 
 
 

4.

 

Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

 
 
 

5.

 

не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

 
 
 

6.

 

не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

 
 
 

7.

 

всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

 
 
 

8.

 

Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

 
 
 

9.

 

Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;

 
 
 

10.

 

но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

 
 
 

11.

 

Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

 
 
 

12.

 

Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.

 
 
 

13.

 

И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

 
 
 

2nd Corinthians 2

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com