Bulgarian Bible

 

The Gospel According to St. Luke

 

Глава 18

 

 

1.

 

И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:

 
 
 

1.

 

О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

 
 
 

2.

 

Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.

 
 
 

3.

 

И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

 
 
 

4.

 

Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

 
 
 

5.

 

А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

 
 
 

6.

 

Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

 
 
 

7.

 

И отговориха, че не знаят от къде беше.

 
 
 

8.

 

Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

 
 
 

9.

 

И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

 
 
 

11.

 

И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

 
 
 

12.

 

Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

 
 
 

13.

 

Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

 
 
 

14.

 

Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

 
 
 

15.

 

Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

 
 
 

16.

 

Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

 
 
 

17.

 

А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?

 
 
 

18.

 

Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

 
 
 

19.

 

И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

 
 
 

20.

 

И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

 
 
 

21.

 

И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

 
 
 

22.

 

право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

 
 
 

23.

 

А Той разбра лукавството им, и рече им:

 
 
 

24.

 

Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.

 
 
 

25.

 

А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

 
 
 

26.

 

И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

 
 
 

27.

 

Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

 
 
 

28.

 

Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".

 
 
 

29.

 

А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.

 
 
 

30.

 

И вторият и третият я взеха;

 
 
 

31.

 

така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

 
 
 

32.

 

А после умря и жената.

 
 
 

33.

 

И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

 
 
 

34.

 

А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

 
 
 

35.

 

а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

 
 
 

36.

 

И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.

 
 
 

37.

 

А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

 
 
 

38.

 

Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

 
 
 

39.

 

А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

 
 
 

40.

 

Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

 
 
 

41.

 

И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

 
 
 

42.

 

Защото сам Давид казва в книгата на псалмите:_— Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми,

 
 
 

43.

 

докле положа враговете Ти за Твое подножие.

 
 
 

44.

 

И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?

 
 
 

45.

 

И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

 
 
 

46.

 

Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

 
 
 

47.

 

които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

 
 
 

Luke 19

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com