Bulgarian Bible

 

The Gospel According to St. Luke

 

Глава 16

 

 

1.

 

Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:

 
 
 

2.

 

В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.

 
 
 

2.

 

О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";

 
 
 

3.

 

В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

 
 
 

4.

 

Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

 
 
 

5.

 

пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

 
 
 

6.

 

И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!

 
 
 

7.

 

А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

 
 
 

8.

 

Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

 
 
 

9.

 

И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

 
 
 

10.

 

Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

 
 
 

11.

 

Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

 
 
 

12.

 

Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.

 
 
 

13.

 

А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.

 
 
 

14.

 

Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

 
 
 

15.

 

Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.

 
 
 

16.

 

Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

 
 
 

17.

 

Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.

 
 
 

18.

 

И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?

 
 
 

19.

 

А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

 
 
 

21.

 

а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

 
 
 

22.

 

Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!

 
 
 

23.

 

Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.

 
 
 

24.

 

И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

 
 
 

25.

 

Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

 
 
 

26.

 

А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?

 
 
 

27.

 

А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

 
 
 

28.

 

А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

 
 
 

29.

 

А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

 
 
 

30.

 

който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

 
 
 

31.

 

И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.

 
 
 

32.

 

Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

 
 
 

33.

 

и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

 
 
 

34.

 

Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

 
 
 

35.

 

А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

 
 
 

36.

 

И като чу, че минава народ, попита какво е това.

 
 
 

37.

 

И казаха му, че Исус назарянинът минава.

 
 
 

38.

 

Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

 
 
 

39.

 

А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

 
 
 

40.

 

И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:

 
 
 

41.

 

Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,

 
 
 

42.

 

Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

 
 
 

43.

 

И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.

 
 
 

Luke 17

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com