Bulgarian Bible

 

The Gospel According to St. Luke

 

Глава 12

 

 

1.

 

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

 
 
 

2.

 

И, ето, пред Него имаше някой красничав човек.

 
 
 

2.

 

О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

 
 
 

3.

 

И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

 
 
 

4.

 

А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

 
 
 

5.

 

И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

 
 
 

6.

 

И не можаха да отговорят на това.

 
 
 

7.

 

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

 
 
 

8.

 

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

 
 
 

9.

 

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

 
 
 

10.

 

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

 
 
 

11.

 

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

 
 
 

12.

 

Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

 
 
 

13.

 

Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

 
 
 

14.

 

и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

 
 
 

15.

 

И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

 
 
 

16.

 

А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

 
 
 

17.

 

И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

 
 
 

18.

 

А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

 
 
 

19.

 

Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

 
 
 

21.

 

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

 
 
 

22.

 

И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

 
 
 

23.

 

И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

 
 
 

24.

 

защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

 
 
 

25.

 

А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

 
 
 

26.

 

Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

 
 
 

27.

 

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

 
 
 

28.

 

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

 
 
 

29.

 

Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

 
 
 

30.

 

Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

 
 
 

31.

 

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

 
 
 

32.

 

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

 
 
 

33.

 

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

 
 
 

34.

 

Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

 
 
 

35.

 

Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!

 
 
 

Luke 13

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com