Bulgarian Bible

 

The Gospel According to St. Matthew

 

Глава 20

 

 

1.

 

И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

 
 
 

2.

 

Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

 
 
 

3.

 

Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

 
 
 

4.

 

Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

 
 
 

5.

 

но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

 
 
 

6.

 

а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

 
 
 

7.

 

И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

 
 
 

8.

 

Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

 
 
 

9.

 

Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

 
 
 

10.

 

И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

 
 
 

11.

 

А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

 
 
 

12.

 

И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

 
 
 

13.

 

Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

 
 
 

14.

 

Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

 
 
 

15.

 

Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

 
 
 

16.

 

И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

 
 
 

17.

 

Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

 
 
 

18.

 

А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

 
 
 

19.

 

Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

 
 
 

20.

 

Той им каза: Чий е този образ и надпис?

 
 
 

21.

 

Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

 
 
 

22.

 

И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.

 
 
 

23.

 

В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

 
 
 

24.

 

Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

 
 
 

25.

 

А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

 
 
 

26.

 

също и вторият и третият, до седмият.

 
 
 

27.

 

А подир всички умря и жената.

 
 
 

28.

 

И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.

 
 
 

29.

 

А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

 
 
 

30.

 

Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.

 
 
 

31.

 

А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

 
 
 

32.

 

“Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

 
 
 

33.

 

И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.

 
 
 

34.

 

А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

 
 
 

35.

 

И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

 
 
 

36.

 

Учителю, коя е голямата заповед в закона?

 
 
 

37.

 

А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.

 
 
 

38.

 

Това е голямата и първа заповед.

 
 
 

39.

 

А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.

 
 
 

40.

 

На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

 
 
 

41.

 

И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

 
 
 

42.

 

Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

 
 
 

43.

 

Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

 
 
 

44.

 

“Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?

 
 
 

45.

 

Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

 
 
 

46.

 

И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.

 
 
 

Matthew 21

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com