Job Глава 30 - Bulgarian Bible

Job 29

Bulgarian Bible

Job 31

The Book of Job

Глава 30

1.

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2.

Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3.

От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4.

Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5.

Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

6.

Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7.

Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;

8.

Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9.

А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10.

Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11.

Тъй като Бог е съсипал достолепието ми* и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

12.

Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

13.

Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14.

Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

15.

Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16.

И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17.

През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват**.

18.

Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

19.

Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20.

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

21.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22.

Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24.

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25.

Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26.

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27.

Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28.

Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29.

Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30.

Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31.

Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

Job 31

HTMLBible Software - by johnhurt.com

Bulgarian Bible

The Book of Job

Глава 30

1.

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2.

Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3.

От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4.

Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5.

Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

6.

Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7.

Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;

8.

Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9.

А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10.

Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11.

Тъй като Бог е съсипал достолепието ми* и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

12.

Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

13.

Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14.

Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

15.

Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16.

И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17.

През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват**.

18.

Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

19.

Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20.

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

21.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22.

Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24.

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25.

Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26.

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27.

Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28.

Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29.

Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30.

Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31.

Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

Job 31

Other Items are Available At These Sites: