Bulgarian Bible

 

The Book of Judges

 

Глава 21

 

 

1.

 

А Израилевите мъже бяха се заклели в Месфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

 
 
 

2.

 

И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко.

 
 
 

3.

 

И рекоха: Защо, Господи Израилеви Бог, стана това в Израиля, та липса днес едно племе от Израиля?

 
 
 

4.

 

И на утрешния ден, людете станаха рано та издигнаха олтар, и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви.

 
 
 

5.

 

Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защо бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви.

 
 
 

6.

 

И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отне едно племе от Израиля.

 
 
 

7.

 

Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?

 
 
 

8.

 

Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господ? И, ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана.

 
 
 

9.

 

Защото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски.

 
 
 

10.

 

За това, обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата.

 
 
 

11.

 

И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж.

 
 
 

12.

 

А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя.

 
 
 

13.

 

Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир.

 
 
 

14.

 

И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха останали живи от Явис галаадските жени; но пак не из стигнаха.

 
 
 

15.

 

И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.

 
 
 

16.

 

Тогава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина?

 
 
 

17.

 

И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля;

 
 
 

18.

 

а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина.

 
 
 

19.

 

Тогава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона.

 
 
 

20.

 

И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята;

 
 
 

21.

 

и гледайте, и, ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята та си грабнете всеки за сабе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя.

 
 
 

22.

 

И когато бащите им или братята им, дойдат при вас, за да се оплачат, ние ще им речем; Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни.

 
 
 

23.

 

И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха изново градовете и живееха в тях.

 
 
 

24.

 

Тогава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си.

 
 
 

25.

 

В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

 
 
 

Ruth 1

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com