Bulgarian Bible

 

The Fifth Book of Moses, Called Deuteronomy

 

Глава 32

 

 

1.

 

Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.

 
 
 

2.

 

Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.

 
 
 

3.

 

Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.

 
 
 

4.

 

Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.

 
 
 

5.

 

Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.

 
 
 

6.

 

Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

 
 
 

7.

 

Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.

 
 
 

8.

 

Когато Всевишният давеше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.

 
 
 

9.

 

Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство.

 
 
 

10.

 

Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.

 
 
 

11.

 

Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,

 
 
 

12.

 

Така Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.

 
 
 

13.

 

Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.

 
 
 

14.

 

С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.

 
 
 

15.

 

А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, оголил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.

 
 
 

16.

 

С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.

 
 
 

17.

 

Пожертвуваха на бесове, които не бяха Бог , На богове, които не бяха знаели, На нови богове наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;

 
 
 

18.

 

А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.

 
 
 

19.

 

Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

 
 
 

20.

 

И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.

 
 
 

21.

 

Те Ме раздразниха до ревнуване с онава, което не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.

 
 
 

22.

 

Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.

 
 
 

23.

 

Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.

 
 
 

24.

 

Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящи по земята.

 
 
 

25.

 

Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.

 
 
 

26.

 

Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,

 
 
 

27.

 

Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.

 
 
 

28.

 

Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.

 
 
 

29.

 

О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!

 
 
 

30.

 

Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!

 
 
 

31.

 

Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят за това .

 
 
 

32.

 

Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;

 
 
 

33.

 

Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.

 
 
 

34.

 

Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

 
 
 

35.

 

На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.

 
 
 

36.

 

Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен*.

 
 
 

37.

 

И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,

 
 
 

38.

 

Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Та нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.

 
 
 

39.

 

Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.

 
 
 

40.

 

Защото дигам ръката Си към небето И казвам: Заклевам се във вечния Си живот.

 
 
 

41.

 

Че, ако изостря лъскавия си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.

 
 
 

42.

 

Ще упоя стрелите си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.

 
 
 

43.

 

Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.

 
 
 

44.

 

И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.

 
 
 

45.

 

И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:

 
 
 

46.

 

Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.

 
 
 

47.

 

Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.

 
 
 

48.

 

В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:

 
 
 

49.

 

Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, който Аз давам на израилтяните за притежание;

 
 
 

50.

 

и умри на планината, на който се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;

 
 
 

51.

 

защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива* Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.

 
 
 

52.

 

За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, който давам на израилтяните.

 
 
 

Deuteronomy 33

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com