Bulgarian Bible

 

The First Book of Moses, Called Genesis

 

Глава 44

 

 

1.

 

После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му*

 
 
 

2.

 

и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

 
 
 

3.

 

На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

 
 
 

4.

 

А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

 
 
 

5.

 

Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

 
 
 

6.

 

И човекът ,като ги настигна, каза им тия думи.

 
 
 

7.

 

А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

 
 
 

8.

 

Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

 
 
 

9.

 

Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

 
 
 

10.

 

А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

 
 
 

11.

 

Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

 
 
 

12.

 

И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

 
 
 

13.

 

Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

 
 
 

14.

 

И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

 
 
 

15.

 

И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно*?

 
 
 

16.

 

Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

 
 
 

17.

 

Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

 
 
 

18.

 

Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

 
 
 

19.

 

Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

 
 
 

20.

 

И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си,и баща му го обича.

 
 
 

21.

 

И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

 
 
 

22.

 

И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

 
 
 

23.

 

А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

 
 
 

24.

 

И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

 
 
 

25.

 

А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

 
 
 

26.

 

ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

 
 
 

27.

 

И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

 
 
 

28.

 

Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

 
 
 

29.

 

и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

 
 
 

30.

 

И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

 
 
 

31.

 

като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

 
 
 

32.

 

Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

 
 
 

33.

 

Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

 
 
 

34.

 

Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

 
 
 

Genesis 45

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com