Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.